Неграмотността признак ли е на нисък интелект?

Днес си зададох този въпрос и не можах да дам еднозначен отговор на себе си. Аз съм от хората, които може и да не успяват да наместят винаги на правилните места пълен и кратък член, да пропуснат запетая (или да сложат някоя ненужна), да напишат "море" като "орме" от бързане, но като цяло се самоопределям като сравнително грамотен индивид. И като такъв много често се отказвам да чета публикации, когато в тях открия подобни на следното изречение: "Незнам какво да очаквам,но със сигурност неможе да се очаква голям успех."

Не знам дали и на вас ви се случва. Може дори да е ваш познат, който много иска да сподели своето мнение по важен за него въпрос и искате да го подкрепите, поне морално, като прочетете, това което е написано, но след 2 абзаца просто се отказвате. Вече сте забравили какво е имал за цел да каже автора и просто броите правописните грешки. И пак трябва да отбележа, че аз откривам основно най-фрапиращите грешки, които може да си позволи да прави второкласник. В най-добрият случай.

Неграмотността не би трябвало да определя интелигентността на един човек, защото той може да има способността да разбира, да се учи, да възпроизвежда информация и да общува в различни среди дори без да знае как се пише "не знам". Обаче колко пъти в съзнателният си живот трябва да види "не знам" и "не мога" написани отделно, за да запомни как се пишат?

За съжаление аз намирам подобни текстове, статии и публикации за загуба на време - време за писане и време за четене.
Моите съвете за онези, които не се справят добре с писането, но много искат да споделят опит по даден проблем или въпрос са:

• Проверете текстовете, които пишете преди да ги публикувате. Поне два пъти. Най-добре всичко да "отлежи" един ден. На свежа глава грешките се виждат по-добре, а може да направите корекции или да допълните.
• Ако не откривате сами грешките си (като мен) - помолете приятел. Все ще намерите поне един, който да провери всичко и да редактира най-очевидните грешки. 
• Избягвайте безкрайните препинателни знаци. Не изглеждат адекватно в информативен текст. Между другото след точка, запетая или друг знак трябва да оставите празно място.Не започайте новото изречение така.Не изглежда добре.Нали?
• Ако не сте сигурни за изписването на някоя дума - проверете в Гугъл. Дали е с "У" или "О", "Е" или "И" - Гугъл ще ви каже. Ако ви мързи да търсите там - намерете синоним. И да ви кажа - "война" и "воина" не означават едно и също нещо и не се изговарят по еднакъв начин. 

Неграмотният текст може да бъде лоша реклама, когато е използван за представяне на услуги или продукт, така че не се ядосвайте, а коригирайте.

За недописаните постове

Случвало ли ви се е да започвате да пишете пост във Фейсбук и да се отказвате?

Ставал е прекалено дълъг или прекалено личен.
Не сте искали да го чете леля ви или бабата на гаджето ви (да, за жалост всеки от нас има поне един такъв приятел в социална мрежа). Или пък сте виждали подобни постове, публикувани от ваши приятели и сте се питали дали осъзнават, че подобни публикации изглеждат нелепо. Е, този блог е точно за всички онези постове, които остават непубликувани, за всички отговори, които са били премълчани, всички заключения които са направени на ум и са останали несподелени.

През изминалата година имаше много моменти, в които ми се искаше да бъда обикновен трол в социалните мрежи. Да напсувам двама-трима или стотина по групи и на лично съобщение, да напиша пост, който завоалирано да казва "МАЙНАТА ТИ" или просто да отговарям на всички провокации, които са били отправяни към мен подобаващо. Всеки път се отказвах и си казвах: "Не падай на тяхното ниво", но докато си го повтарях като мантра, негативните емоции си се трупаха и понякога дори замъгляваха нормалното протичане на мисловния процес. Това е разликата между тези, които смятат, че да отговориш на провокация не е нормално поведение на зрял човек и онези, които смятат, че трябва да споделят всичко, което им е на езика и в главата веднага, щом се появи там. В единият случай се надяваш, че изглеждаш като по-интелигентната страна в спор, но вътрешно ти иде да крещиш, а в другия си обикновен простак, но вероятно ти минава по-бързо след като споделиш всичко на всички, които скучаят пред компютрите и чакат зрелище. Получава се малко като пръднята: по-добре вън, отколкото вътре, но се размирисва и смущаваш околните.

Фейсбук и всички социални мрежи като цяло дават подвеждаща самоувереност, чувство за недосегаемост и свобода. Можеш да напишеш всичко, което ти скимне във всеки един момент, без да ти пука за този, който е на среща. Защото не го виждаш, не можеш да знаеш как ще реагира, а подозирам, че тайно всъщност се надяваш да го обидиш и нараниш с това, което напишеш с цел провокация. Припознавате ли се? Аз не. Или поне се надявам да е така.