За недописаните постове

Случвало ли ви се е да започвате да пишете пост във Фейсбук и да се отказвате?

Ставал е прекалено дълъг или прекалено личен.
Не сте искали да го чете леля ви или бабата на гаджето ви (да, за жалост всеки от нас има поне един такъв приятел в социална мрежа). Или пък сте виждали подобни постове, публикувани от ваши приятели и сте се питали дали осъзнават, че подобни публикации изглеждат нелепо. Е, този блог е точно за всички онези постове, които остават непубликувани, за всички отговори, които са били премълчани, всички заключения които са направени на ум и са останали несподелени.

През изминалата година имаше много моменти, в които ми се искаше да бъда обикновен трол в социалните мрежи. Да напсувам двама-трима или стотина по групи и на лично съобщение, да напиша пост, който завоалирано да казва "МАЙНАТА ТИ" или просто да отговарям на всички провокации, които са били отправяни към мен подобаващо. Всеки път се отказвах и си казвах: "Не падай на тяхното ниво", но докато си го повтарях като мантра, негативните емоции си се трупаха и понякога дори замъгляваха нормалното протичане на мисловния процес. Това е разликата между тези, които смятат, че да отговориш на провокация не е нормално поведение на зрял човек и онези, които смятат, че трябва да споделят всичко, което им е на езика и в главата веднага, щом се появи там. В единият случай се надяваш, че изглеждаш като по-интелигентната страна в спор, но вътрешно ти иде да крещиш, а в другия си обикновен простак, но вероятно ти минава по-бързо след като споделиш всичко на всички, които скучаят пред компютрите и чакат зрелище. Получава се малко като пръднята: по-добре вън, отколкото вътре, но се размирисва и смущаваш околните.

Фейсбук и всички социални мрежи като цяло дават подвеждаща самоувереност, чувство за недосегаемост и свобода. Можеш да напишеш всичко, което ти скимне във всеки един момент, без да ти пука за този, който е на среща. Защото не го виждаш, не можеш да знаеш как ще реагира, а подозирам, че тайно всъщност се надяваш да го обидиш и нараниш с това, което напишеш с цел провокация. Припознавате ли се? Аз не. Или поне се надявам да е така.